Прошката Това е моментът, в който се налага да вземем решението да простим всичко. Имам предвид всичко, което включва абсолютно всичко. Тук няма изключения. Да простим както на другите, така и на себе си. Не е важно дали си убил, изнасилил, откраднал, излъгал, изневерил, прелъстил, обвинил, предал, при това може да не е еднократно, а поредица от извършване на едни и същи „провинения”. Няма значение.

Реч на Стийв Джобс на 12 юни 2005 година по време на церемонията по дипломирането на випуск 2005 на Станфордския университет

Онова, което наистина сме, не е физическото тяло, което виждаме. То е средството, което обитаваме, по време на един физически живот на тази планета. Онова, което е вечно в нас, е нашето съзнание, нашият дух, нашият ум. В настоящия момент ние погрешно наричаме "смърт" своя вечен разум -мислещата, чувстващата част от нас - който напуска тялото и продължава своята еволюция някъде другаде.

Чувствате ли понякога трудности при използването на духовните принципи за успешно преодоляване на изпитанията по пътя си? Чувствате ли, че разумът ви е склонен да се връща към старите стереотипи на гняв и страх в ситуациите, когато би трябвало да вярвате и обичате? Уверен съм, че повечето от вас ще отговорят на тези въпроси положително. Дори въпреки, че осъзнаваме собствената си неправота и искрено искаме да променим привичните си негативни реакции на случващите се събития, често се сблъскваме с факта, че подобни реакции продължават да доминират в нашия живот. Понякога обстоятелствата ни връхлитат преди да започнем да разбираме какво се случва с нас. Някои събития са способни да предизвикат гнева ни и за броени секунди да ни извадят от равновесие, така че от предишната ни умиротвореност да не остане и следа.

"Болестта, по същина, е резултат на конфликта между душа и ум и никога не може да бъде изкоренена, освен чрез духовно и умствено равновесие.” Д-р Едуард Бах